Трекинг из живописните била на РОДОПИТЕ

Есента в мистичната планина на Орфей е усещане, което ще запомните завинаги

Съхранена природа и автентичен бит, характерна кулинария, древна история, ендемични животни и растения, красиви планински язовири, реки и водопади, тучни ливади и хладни гори. Това са само част от нещата, които ни карат да обожаваме Родопа планина и непрестанно да искаме да потъваме в дебрите ѝ.

Сигурни сме, че цял един живот не е достатъчен, за да се разгледат скритите места, да усети мистиката и дълбочина тази планина, но все отнякъде трябва да се започне. Есента е чудесно време да се разходиш по билата и високите части на планината, които сега са най-пъстри с цветове и приятно прохладни.

Големите плюсове за трекинга тук са, че може да се спи почти навсякъде на палатка без никакви проблеми, а многото населени места позволяват редовно попълване на провизиите или нещо друго, от което има нужда. Така че събирате бивачната екипировка, без да пълните много раниците с излишна храна и поемате по живописните била, обагрени в цялата гама на есента.

Разбира се, потенциалът на Родопите за различни трекинг варианти е безкраен, но в случая ние се насочваме към високите части на планината.
Със своите 1098 м средна надморска височина Западните Родопи са планина със средно и високопланински характер. Предлагаме ви няколко вариации около международния маршрут Е8, в частта му Западни и Средни Родопи.

Предложенията са свързани в общ маршрут и могат да бъдат преминати последователно. Всяко предложение завършва в хижа или китно родопско селце, където може да отседнете. Повечето от трековете включват 5-6 часа чисто ходене в умерено темпо, на ден общо 7-8 ч. с почивките, храненето и снимането. Някои маршрути могат да бъдат взети в един, но имайте предвид, че разстоянията в Родопите са доста абстрактни, теренът е силно разлят, дните през есента са къси и може да се наложи стигане до някоя хижа късно на челници. За тези, които си носят къщичката на гръб, разбира се, тези неща не важат и те могат да нощуват където им се стори уместно. 

Маршрут 1 – Велийско – Виденишки дял – Мурсалица – Преспански дял

Трекинг / ден 1: Голям Беглик – х. Орфей – 4-5 ч. 

Трекинг / ден 2: х. Орфей – х.Триградски скали – 6 ч.

Трекинг / ден 3: х. Триградски скали – х. Чаирите – 5 ч.

Трекинг / ден 4: х. Чаирите – х. Ледницата – 6 ч.

Трекинг / ден 5: х. Ледницата – х. Перелик 5 ч. 

Трекинг / ден 6: х. Перелик – х. Смолянски езера 4 ч.  

Трекинг / ден 7: х. Смолянски езера – х. Момчил юнак 5-6 ч.

Трекинг / ден 8: х. Момчил юнак – х. Преспа 4 ч.

Трекинг / ден 9: х. Преспа – х. Свобода 4 ч.

Трекинг / ден 10: х. Свобода – т.с. Манастир 3 ч.

Трекинг / ден 11: т.с Манастир – Лъки – 20 км.

Ако намерите време да направите целия маршрут ще усетите най-силно родопската магия. Предлагаме яз. Широка поляна като начална точка (това може да бъде и Голям Беглик, но доста удължава първия ден) или някоя китна полянка наоколо за първи бивак. В местността има страхотни вили на добри цени за тези, които избират твърдия покрив над главите си.

На другия ден пътешествието започва с 4-5-часов преход, почти по равен, черен път и пътеки по червената маркировка Е8 за х. Орфей, където е втората нощувка.

На сутринта се слиза в с. Борино, ходи се през селото и малко след него има отбивка на юг, която ще ви отведе към с. Ягодина през местност Кайнака. Разклоненията са много, но следвате плътно червената маркировка (която между другото е червена до края на целия маршрут) до х. Триградски скали. По пътя си ще се насладите на епичните Буйновско и Триградско ждрело.

Ден четвърти започва с изкачване и ни води към Мурсалишкия дял на Родопите, където насред защитена местност Чаирски езера се е сгушила китната хижа Чаирите. Вариантите са два – по маркираната пътека или през поредното нереално ждрело – Чаирско.

Прекарваме нощта тук, след което се отправяме към легендарното с. Мугла, от центъра на което продължава маркировката за х. Ледницата, намираща се в Западното подножие на Перелишкия масив. От нея се изкачва нагоре по маркирана пътека вр. Орфей – втори по височина в Родопите, и се излиза по Перелишкото било – лично за мен най-красивият преход в Родопите. Чернатица на север, Пампорово и Преспански дял на изток, Шабаница и Чаирски на юг,  Мурсалишки рид на запад – гледките, които се откриват от тук са необятни, снимките гарантирано ще се получават през кристално чистия есенен въздух, а и току-виж сте уцелили някоя инверсия, каквито има през есента. При хубаво време оттук се виждат и Рила, Пирин и Централен Балкан.

Има вариант за директна атака към х. Перелик от Чаирите, има и стара маркировка, но пътеката е в ужасно състояние – има много паднали дървета и се губи постоянно. Този вариант ще ви изкара в местността Кокалица на Перелишкото било, откъдето са около 2 часа до хижата, но ще ви забави като цяло.

След нощувка на най-високата хижа в Родопите – х. Перелик, продължаваме на изток към Смолянски езера през местността Тузлата – характерен завой на асфалтов път с беседка, откъдето тръгва маркировка надолу към езерата.

От х. Смолянски езера отново на изток през полите на Пампорово следваме плътно червения цвят, тъй като разклоненията са много и в крайна сметка се ходи и по малко асфалт след неработещата вече х. Студенец. Нашата цел са хотелите Финландия и Белмонт, откъдето отново се влиза в гората и много приятно се ходи по черен път до прохода Рожен за около 1:45 ч. Тук отново се налагат 7 км по асфалт (неприятно, но наистина няма друг начин, може да се пробва на стоп), докато се достигне до голям разклон за Лъки и Момчиловци.

Нашата маркировка продължава на изток по черен път и не след дълго ни отвежда на х. Момчил юнак. Оттук за един ден може да се достигне през Хайдушки поляни до х. Свобода, но ако умората вече е в повече, хижа Преспа с класическата си гледка ще предостави нужната почивка, а и винаги си струва да се прекара време там. Ако останете на Преспа, може на другия ден да се качи върха (2000 м), преди да се продължи към Свобода, но няма маркировки и пътеки, разпитайте добре хижаря. 

От х. Свобода отново на един дъх е възможно да се стигне до гр. Лъки и може да се слезе на стоп от с. Манастир, но ако не бързате, също приятен и по-лежерен вариант е нощувка в туристическата спалня при село Манастир, преди това с разходка до връх Свобода. След това разстоянието от с. Манастир до Лъки е 20км. и е добре да се пробва да се стопират коли. 

Вариант 2 – Велийско – Виденишки дял – Мурсалица – Чернатица

Трекинг / ден 1: Широка поляна – х. Орфей 

Трекинг / ден 2: х. Орфей – х. Триградски скали

Трекинг / ден 3: х. Триградски скали – х. Чаирите 

Трекинг / ден 4: х. Чаирите – х. Ледницата 

Трекинг / ден 5: х. Ледницата – х. Перелик 

Трекинг / ден 6: х. Перелик – х. Смолянски езера 

Трекинг / ден 7: х. Смолянски езера – х. Изгрев 

Трекинг / ден 8: х. Изгрев – х. Скални мостове 

Трекинг / ден 9: х. Скални мостове – х. Персенк 

Трекинг / ден 10: х. Персенк – с. Орехово

Същия маршрут в началото като Вариант 1, докато достигнем до х. Перелик, откъдето продължаваме до х. Смолянски езера.

След нощувка тук се отправяме по маркировка към Студенец и там е добре да питаме как да стигнем най-бързо до комплекс Пампорово – по принцип има стар път, който води към Чевермето и излиза на Бялата къща, след което наляво търсим червена маркировка и табели за Станцията на телевизията и хотел Родопи. Именно от този хотел хващаме на северозапад по червено-зелена маркировка към х. Изгрев. Достигайки Мечи чал по асфалт, обръщаме на запад до местността Мечо гробе и след това отново на север до хижата. Там препоръчваме изкачване на съседния връх Карабалкан, от който се откриват магични гледки, особено по изгрев.

Има и вариант към х. Изгрев директно от Перелик, но това е един много дълъг ден, без нощувка на езерата, който налага бързо спускане към прохода Превала, оттам завой на запад по асфалта за Широка лъка и Стойките, където след около 500 м в дясно се отклонява черен път с червена маркировка директно за Студенец. Това е трасето за ски бягане на Пампорово, което ни води на Студенец, и от там по същата процедура към х. Изгрев. Този ден ще бъде над 9 часа.

След х. Изгрев плавно се набира височина през главното било на Чернатица, минавайки през местностите Постовете и Глухите камъни, където е и разклонът за х. Скални мостове. На 20 мин. от хижата е природният феномен Чудните мостове, който си струва да бъде посетен – естествен мраморен мост с много отвори, пещери и тунели.

На следващия ден се връщаме отново на главното било, по маркировка се насочваме към седловината Мезаргидик, която свързва Голям и Малък Персенк. Тъй като разстоянието до х. Персенк е обидно кратко, препоръчваме изкачване и на двата върха – на Големия, защото е първенецът на Чернатица, и на Малкия, заради страхотните гледки, откриващи се от него. Сериозните хайкъри може да помислят и за петте върха от масива. Тук е и най-добре запазеният участък от древния път, свързващ Тракия с Беломорието, според археолозите датиращ от I век от н.е. От Мезаргидик за около час в северна посока сте на х. Персенк.

На другия ден (или още на същия, за по-бързите) се слиза по маркировка до с. Орехово и оттам към Бачково и главния път Смолян – Пловдив.  

Вариант 3  – Велийско – Виденишки дял – Мурсалица – Радюва планина

Ден 1: Голям Беглик – х. Орфей  

Ден 2: х. Орфей – х. Триградски скали 

Ден 3: х. Триградски скали – х. Чаирите  

Ден 4: х. Чаирите – х. Ледницата 

Ден 5: х. Ледницата – х Перелик  

Ден 6: х. Перелик – х. Смолянски езера 

Ден 7: х. Смолянски езера – х. Момчил юнак 

Ден 8: х. Момчил юнак – х. Пашалийца 

Ден 9: х. Пашалийца – х. Марциганица  

Ден 10: х. Марциганица – х. Безово 

Ден 11: х. Безово – Бачково

Същият като маршрут 1, докато достигнем до х. Момчил юнак, откъдето на другия ден се отправяме на север към Радюва планина и за 6-7 часа достигаме до х. Пашалийца. След нощувка там поемаме на североизток към с. Югово и оттам на изток към х. Марциганица, като х. Безово може да бъде достигната и на същия ден за около 9-10 часа. Все пак районът е много интересен и красив, особено през есента и предлага супер гледки, пещери и водопади, наблизо е величественият резерват Червената стена, така че препоръчваме да не бързате и да си оставите един ден за разходка наоколо и нощувка на х. Безово. Оттам може по желание да се слезе в Бачково или направо в Асеновград. 

Преди да отидеш в планината, не забравяй своята планинска застраховка. Тази от Boleron можеш да я направиш с няколко клика, а полицата ти ще е винаги на телефона ти.

Виж още: всички онлайн застраховки, предлагани от Boleron

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *