След като Милен Братанов ни разказа как се става планински спасител, сега, с 360 ви представяме историите на трима доброволци към ПСС от различни поколения. Препоръчваме на всеки планинар да прочете какво споделят те – героите, чиято отдаденост и жертвоготовност в името на това да помагат, силно ни впечатляват. В нашите очи планинските спасители са истински герои, а това което ни разказват, считаме, че е добре да бъде прочетено от всеки планинар.
Огнян Кузманов – Ханко (39 год.)
Работи на ръководна позиция в сферата на енергетиката. Доброволец е в отряд “Кюстендил” от 2015 г. Казва, че това е негова сбъдната детска мечта, но в началото му е било трудно да се докаже, че си е заслужил мястото в отряда.
“И на курсовете ми беше трудно и сега ми е трудно да съвместявам работа, семейство и доброволчество. Когато трябва да намеря средства от спонсори за отряда, ми е трудно. Но аз, благодарение на Планинската служба, надградих себе си като човек. За отказване не може да става дума. “Само нaпред” ми е мисълта”.
Как се подготвяте за акция?
Огнян: Лична, физическа подготовка – във всеки удобен момент съм в планината. Натоварвам се с изминаване на разстояние с денивелация за време. Правя тренировки за работа с въже, каране на ски, колело. В зависимост от акцията, си разпределяме задълженията. В една акция участва част от отряда. Имаме алпинисти, ориентировачи, човек, който е добър в медицината, водачи на моторна шейна, скиори и пр. Mоите силни страни са ориентирането и медицината. Завършил съм колеж за парамедик.
Самото обучение за планински спасител представлява една година стаж в отряда, за да докажеш, че си заслужаваш мястото. После има два зимни и два летни курса в учебния център на Витоша. Истинско изпитание – и за духа, и за физиката! С това обаче нищо не е приключило – обучението си е до живот. Няма две еднакви акции и винаги има какво да се научи.
Какво ти прави впечатление в поведението на хората в планината?
Огнян: Когато бях дете, възрастните ме спираха в планината, за да ме похвалят, да ме насърчат, да ми дадат съвет, а вечерта в хижата се пееха песни. Беше дружелюбно…
Нека старите планинари не забравят тези специални взаимоотношения и да не съдят новите, а да ги насърчават и окуражават. А на новите искам да им кажа, че когато ги поздравявам в планината с “Добър ден!”, това не означава, че ще им искам нещо, етикетът в планината е такъв – поздравяваме.
Колкото до самото планинско спасяване – ако искаме да е на ниво (например, да има медицински хеликоптери, дронове с термокамери и пр.), вече трябва да говорим за политики и реформи в държавата.
Лъчезар Станчев (39 год.)
Юрисконсулт в сферата на енергетиката. Планински водач и инструктор по лавинна безопасност към БАССЕС. Започва обучението си към ПСС през 2013 г. Доброволец е в отряд „София“.
Лъчезар: Качен съм на ски на 3-годишна възраст. От малък съм възприемал спасителите като авторитетите в нещо важно за мен – Планината. Искал съм да бъда като тях. Няма да забравя един кристален зимен ден в края на 80-те на Меча поляна (ЦПШ-Мальовица). Появи се група униформени спасители със ски с „панти“ и огромни раници, и бавно запъплиха нагоре към хижата. Тази картина – на нишката от хора, която лека-полека изчезна в снежната планина, ми се стори толкова магична и притегателна.
Разкажи за някоя акция,която помниш ярко.
Лъчезар: Още не бяхме завършили обучението, получи се сигнал за загубен човек на Горното плато на Витоша – през зимата, в страхотна мъгла. Не бях се оказвал дотогава в толкова непрогледна мъгла. Качихме се до средата на платото със стария ратрак. Слязохме и започнахме лъчево движение от машината. Идеята беше по шума на двигателя, сигналната лампа и собствените си следи да се ориентираме, така че да не се загубим. Ходиш 10-15 минути, връщаш се по собствените си стъпки до ратрака и леко встрани започваш нова линия. След малко местим машината и пак така. Не го намерихме. Вечерта един колега доведе изгубения в Базата на Алеко – бил е в съвсем различна посока. Оказа се, че след подаването на локация към нас човекът е продължил да се движи с усещането, че слиза надолу, а той в действителност се е качвал нагоре… Това се случва често при сняг и мъгла. Така че, ако се загубите и не ви е много студено, стойте на място!
Докога мислиш да правиш това?
Лъчезар: Докато мога да съм полезен и ме искат, ще бъда част от Службата. Ето, преди малко се върнах от акция на Витоша – нищо специално и тежко, но успях да дам едно рамо.
Как протича организационно една акция?
Лъчезар: След получаване на сигнал се взема решение за организиране на акция, назначава се ръководител и се започва бърза подготовка. Идентифициране на мястото, подход към пострадалия, рискове, каква екипировка и помощни средства са нужни, ще се ползват ли МПС-та, ролите на отделните спасители и т.н.
Физическата подготовка е лична отговорност на всеки от нас и я постигаме, практикувайки любимите си спортове. Плувам, правя набирания вкъщи, карам колело. В края на ноември влизам във фитнеса, за да си подготвя краката за ските. Зимата карам ски и „пантя“. След края и на „пролетните ски“, почивам около месец и пак започвам с другите тренировки.
Относно екипировката, ПСС ни предоставя такава при преференциални условия и в последните години нейното качество съществено се подобри. Всеки от нас, според спорта, който основно практикува, разполага и с друга екипировка, която също „влиза в акция“.
Какво включва обучението?
Лъчезар: Четирите курса включват медицина, боравене с въжета и алпийски съоръжения, организиране на различни видове спасителни акции, придвижване в лятната и зимната планина, ски, лавинна безопасност, ориентиране, транспорт на пострадал и пр. Хората с медицинско образование са с приоритет и имат различна програма на обучение.
Каква застраховка е най-добре да има човек, за да е сигурен, че тя ще покрие разходите при евентуална акция?
Лъчезар: Зависи какво прави човек в планината, колко често и колко рисковано, дали ходи само у нас, или излиза и по планините навън. Мисля, че покритие от 2000 лв. за България и само за спасителните разноски (без медицинските), т.е. до предаване на Бърза помощ, е доброто съотношение цена/риск. Аз си правя такава застраховка. Харесвам застраховките с предплатените дни на годишна база, които активираш, само когато ще излизаш в планината.
Вижте повече за планинската застраховка на Boleron тук.
Има ли нещо, което би искал да се промени в поведението на хората в планината?
Лъчезар: Хората си носят поведението от града в планината. Много бих искал да има повече толерантност, чувство за общност, че не си само „ти“, че си част от взаимосвързана система, която се формира и от твоето поведение”.
Хората в планината се увеличиха много сериозно в последните години. Тя стана по-достъпна. Бих се радвал да срещам по-отговорно поведение и към останалите, и към природата. Преди човек да се насочи към дадено място, да се информира какви са условията, рисковете, какво е разрешено – може ли с „джипка“, с АТВ, моторна шейна, мотор…Много хора приемат правилата и забраните така, сякаш някой точно на тях е тръгнал да им забранява, лично, чувстват се обидени… Ами не, правилата са за всички и целят да опазят някоя ценност. Достатъчно е просто да се съобразиш.
В планинското спасяване голямата промяна, която – надявам се – предстои, е въвеждането на хеликоптерната система HEMS. Има много тежки акции, които могат да отнемат 10-20 часа – на труднодостъпни места, с подход от няколко часа само за достигане до пострадалия, следва обработването му, а после – обратният път, много по-бавен, труден, рискован. Въпреки че е обездвижен, човекът изпитва болки при всяко друсване. Състоянието му може да се влоши във всеки един момент. Голяма част от тези случаи могат да приключват в рамките на златния медицински час с HEMS, а това ще спести всичко, което вече посочих.
Съветите на Лъчезар
- Желаещите да станат доброволци трябва да са наясно с времето, което могат да отделят, и с приоритетите в живота си. Това, че нещо е „доброволно“ и не ти плащат, не означава, че отношението ти може да е несериозно.
- Обучението в ПСС не е обикновен курс – подгответе се за 15-часови занятия, включващи теория, упражнения на терен в дъжд, кал, сняг, 2 часа медицинска лекция след вечеря, нощни акции и зимни биваци.
- Има голяма вероятност по време на курса да се повреди част от наличната ви екипировка, така че използвайте старите си дрехи и пособия, стига да са функционални.
- Отделете много време на ските – напълно начинаещите, при много отдаденост, ще имат нужда от поне 2-3 години, за да достигнат нужното ниво за ПСС. Те трябва да са стабилни и сигурни на ските при всякакви условия и терени.
Венелин Петров (81 год.)
От 10 години всяка зима сътрудничи на отряд “Банско”, а преди това над 50 години е бил доброволец към ПСС в софийския отряд. В студентския алпийски клуб “Академик”-София израства като алпинист и спасител. През 80-те години е негов председател. Бил е инструктор по алпинизъм в Централна планинска школа.
Защо повечето алпинисти по онова време, преди 1989 г., са ставали планински спасители?
Венелин: Тогава имаше много алпийски клубове, а алпинистите бяха хората, които най-добре познаваха планините. Можеха много бързо да се обучават в планинско спасяване, защото двете най-важни дейности бяха работата с алпийски инвентар и скиорството. Тази част от българската младеж беше най-подготвена. В ПСС вземаха само хора, които са завършили курс за алпинисти.
През годините на социализма всяко предприятие имаше физкултурен план за инструктори по туризъм, ски, ориентиране, пещерно дело и пр. За участие в такива курсове даваха по 14 дни платен отпуск.
Сега пак млади хора навлизат в планинското спасяване, но много по-малко. Работят, не могат да се откъснат от работата. Алпийските клубове вече ги няма, останаха много малко, туристическият съюз почти не развива дейност, освен да си взема парите от хижите, отдадени под наем. Сега хората научават нещата в интернет. Всяка година има курсове за стажанти и не е имало нулева година, в която да няма желаещи. Сега имат достатъчно места, откъдето да си купят екипировка. Едно време трябваше да станеш член на алпийски клуб, да развиваш някаква дейност, за да можеш да получиш екипировка.
Преди да отидеш в планината, не забравяй своята планинска застраховка. Тази от Boleron можеш да я направиш с няколко клика, а полицата ти ще е винаги на телефона ти.
Финансирането
В онова време държавата финансираше службата – екипировка, съоръжения, бази. Сега субсидията е много малка, а останалата част са доброволни дарения и застраховките, които покриват голяма част от разходите. Независимо от всичко, парите не стигат. Би могло държавата да засили субсидията. И най-важното – ние сме единствената страна в ЕС, която няма въздушна помощ. Без въздушна помощ достигането до пострадалия – което е най-важното, отнема часове наред ходене. Когато отидем на място, особено зимно време, много често пострадалите вече не са между живите.
Освен това, голяма част от инцидентите в планината са в ски-центровете. През последните 10 години, откакто работя в Банско, имаме по 1200-1300 случая за зимния сезон. Скиорите в курортите не спазват основните правила за каране по пистите – необуздано каране, няма отделни писти за снооубордисти, за скиори, за шейни, всички се набутват в едни и същи терени, сблъсъците са жестоки, а травматизмът е много голям.
Съветите на Венелин Петров
За да станат доброволци, трябва първо да са планинари. ПСС не може да вземе хора с минимална подготовка. Трябва от деца да са започнали да ходят в планината, да я познават – с нейните особености и опасности, да са живели с групи от хора, с които да изпитат заедно трудностите, да ги преодоляват, да знаят как да се пазят.
Как планинското спасяване промени живота Ви?
Венелин: Промени живота ми и за добро, и за лошо. От малък съм закърмен с планината – баща ми беше военен и когато си вземаше отпуската, я изкарвахме в ходене по планините. Най-вече в Рила, защото съм роден в Самоков.
На един алпийски лагер на Мальовица в лагина загина мой първи приятел – това беше първата ми акция още преди да стана спасител. За първи път видях умрял човек, и то много близък… Някак си това ме доведе до Службата.
Освен това, имаше една личност, която преобърна цялата служб, след като дойде в нея – Петър Москов. Преобрази всичко – екипировка, съоръжения. Той ни пое нас, студентите тогава и това ядро, софийското (около 15 души) навлязохме много дълбоко в планинското спасяване. Изпробвахме всичко ново в техниката, курсовете се провеждаха по съвсем нова система, заимствана от Германия. Така службата “скочи” многонад нивото, на коетобеше дотогава.
Това е за доброто. За лошото няма да говоря. (Смее се.)
Освен планинската застраховка, Boleron предлага и застраховка “Екстремни спортове”, с която ще можеш да практикуваш любимите си занимания в планината без да се притесняваш за последиците.
Вижте повече за застраховката “Екстремни спортове” тук.
Boleron оценява дейността на ПСС и освен с популяризация, предприема и реални дарителски действия, като в периода 1-ви февруари-31-ви март 2021 г. изпълни кампания в помощ на Планинската Спасителна служба, като пълната стойност от всички планински застраховки бяха дарени на институцията. В рамките на два месеца каузата успя да събере 5669,16 лв.
