Как се става планински спасител?

Boleron Stories: Милен Братанов разказва повече за професията, какви са изискванията и условията

Текст: 360mag.bg

Снимки: архив на 360mag.bg

Заедно със сп. 360 търсим най-интересните истории, свързани с прикличения в планините, в съвместната ни рубрика със сп. 360 “Boleron mountain stories”.

Когато сме сред природата, трябва винаги да сме добре подготвени, защото има ситуации, които носят риск – бързо сменящи се метеорологични условия, инциденти, свръзани с околната среда, неочаквани здравлословни проблеми. Въпреки добрата ни подготовка, има моменти, в които се налага да разчитаме на нечия помощ – тогава на помощ идват спасителите, онези хора, които отделят от времето си, рискуват здравето и живота си, за да помогнат на изпадналите в беда.

Милен Братанов  е завеждащ отряд “София”, началник на спасителна база “Алеко” на Витоша и председател на Инструкторския колегиум в ПСС. Над 20 години е в редиците на ПСС – първоначално като доброволец, а от 15 години – като щатен планински спасител.

Щатните спасители са малко 43 (включително цялата администрация на ПСС) – те движат нещата на терен или административно. Само те имат право да управляват високопроходима техника. Планинското спасяване обаче се крепи на доброволчеството – 550 са доброволните спасители в страната, обяснява Милен.

Цялата процедура отнема около 3 години.

Първо, кандидатите  подадат документии минават входящ изпит, а след това в продължение на една година за кандидат-стажанти – отиват в базите, участват в акции, носят товар, но не работят пряко с пострадалите.

След това имат зимен и летен стажантски курс, а после отново имат изпити. Успешно преминалите стават стажанти. През следващата година отново изкарват зимен и летен курс, и едва след това стават планински спасители.

„Планинският спасител трябва да бъде с добри планинарски възможности, да може да работи в условия, които са непосилни за обикновени планинари” – казва Милен.

Освен това, доброволните спасители сами се финансират – ползват личните си автомобили, осигуряват си необходимата екипировка.

“Но те харесват това и искат да го правят. Има доста добри кандидатури, затова има лимит на хората, които можем да приемем. За 3 места кандидатстват трима души, а миналата година в София дори нямаше свободно място“.

Има региони, в които демографският проблем оказва своето влияние.

„Представете си отряд “Якоруда” – кой да стане планински спасител? Хората там се борят за поминъка си, това трябва да си осигурил, преди да можеш да се занимаваш с доброволчество“.

 Милен споделя, че не изпитва негативни чувства, когато се наложи да се спасява човек, надценил възможностите си или подценил условията в планината.

Човекът е изпаднал в беда, той достатъчно страда и има проблеми, а ние си вършим работата“.

Освен това, хората, които работят в Централен денонощен пост,  са истински професионалисти и успяват да преценят добре конкретния случай, да помогнат в първите минути след подаване на сигнала, да насочат по телефона. Почти не се стига до случаи, в които планинските спасители да участват, без да е нужно това.

ВАЖНО! При инцидент в планината най-прекият път до ПСС е през тел. 112. Лично позвъняване или в база не решава въпроса. А ако човекът не може да опише мястото, където се намира, той получава подходящи въпроси по телефона, чрез които спасители разбират мястото му.

„Когато със съвременните средства пострадалият успява да изпрати координати, да се позиционира по някакъв начин – дори екранна снимка с пин на някоя карта, това работи доста добре“, казва Милен.

Той е категоричен, че дори и пострадалият да няма застраховка, ще му бъде оказана помощ, но планинарите трябва да знаят, че – както навсякъде по света – ако нямат застраховка, сами ще трябва да покрият после разходите по спасителната акция. Подробности за цените има на сайта на ПСС.

„Лично аз съветвам хората да се застраховат. И най-ниската застраховка върши работа, а колкото повече неща включва, толкова по-добре. В момента в България няма спасяване от въздух, но ще дойде и този момент и хората ще започнат да мислят по-сериозно по този въпрос, за застраховките“.

Какви качества трябва да притежава планинският спасител?

Трябва специално състояние на духа – казва Милен, тъй като доброволците са дежурни 13 от общо 52 уикенда в годината – една четвърт от свободните съботи и недели. Това означава, че трябва да са много мотивирани да вършат това в голяма част от свободното си време. Но се оказва, че тези дейни хора, с различни (и много) хобита, професии – от дърводелци до адвокати и банкери, успяват да съвместят доброволческата си дейност с другите си занимания, със семейството и работата си.

Отделно, трябва да бъдат в добра форма, иначе няма как да влязат при нас, подчертава Милен, да се справят добре със скитебързо надолу и лесно и стабилно нагоре, да бъдат добре запознати с алпийската техника, да имат планинарска култура!

В периода 1-ви февруари-31-ви март 2021 г. Boleron започна кампания в помощ на Планинската спасителна служба, като пълната стойност от всички планински застраховки бяха дарени на институцията. В рамките на два месеца каузата успя да събере 5669,16 лв.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *