Бегачески туризъм

Заедно със сп. 360 търсим най-интересните истории, свързани с приключески
пътувания. Ще ви покажем нестандртни и модерни трендове в туризма, които да ви
вдъхновят за по-интерсни пътувания. Мечатайте и пътувайте смело с онлайн
застрахвката за пътуване на Boleron
. Така, освен спокойствие на пътя, ще имате и
повече свобода в избора на по-екзотични дестинации и по-интерсни активности за
почивката ви.

Вече ви разказхме за Занзибар и един от първите българи там, създал кайт училище,
срещнахме ви и със Стефан Стефанов и Александър Вандов от Panic Frame and
Travel – туристическа агенция, която организира пътешествия с кемпери на
екзотични дестинации.


Сега е ред на една актуална тема у нас през последните години – т.нар. Бегачески
туризъм
. Той се практикува от активни хора, търсещи начини да съчетаят две свои
страсти – участие в състезания и пътешествия.

Организаторите неслучайно избират места за трасетата, които освен като
техничност, да впечатлят участниците със забележителности и живописните гледки
наоколо. Така практикуващите бегачески туризъм успяват да разгледат пълноценно
мястото на състезанието. Понякога изминават стотици километри в рамките на 2-3
дни (при т.нар. ултрамаратони – всички състезания с над 42 км трасе), а при
свръхдългите етапни ултра състезания (чиито трасета са от порядъка на 200-300 и
повече километри) прекарват понякога и цяла седмица по в планината.
За да улеснят пътуването си, се организират с хора със сходни интереси и винаги си
правят предварителна програма – преди или след самото състезание обикалят
намиращите се в съответната държава забележителности. По този начин, освен
изживяването на емоцията от състезанието, се наслаждават и на пълноценен
туризъм. Има бегачи, които „събират“ различни колекции. Например, градските
маратони на Европа – всяка столица има свой маратон, провеждащ се веднъж
годишно, и бегачът, според желанията и възможностите си, най-вече свръзани с
отпуските, се записва на онези маратони, които се провеждат в удобните за него
месеци и седмици.


Важно е да се отбележи, че в случая дори не е нужно да сте
опитен бегач, за да пратктикувате някои разновидности на този вид туризъм – при
градските маратони, например, както и в повечето планински бегачески състезания
има различни дистанции – 5 км,10 км, често и състезания за деца, а понякога и други
активности в съпътстващата програма на събитието..

Освен градските маратони, които отдвана са сред най-масовите спортни събития в
света, все по-полпулярни стават и бяганията сред природата, т.нар. планинско
бягане. Световна тенденция е хората да избират дестинациите си за пътуване на база събития, свързани с техните интереси, и България също е част от това. Българските
събития привличат все повече бягащи чужди туристи у нас, а българите все повече
пътуват на събития в чужбина.
Поговорихме си с петима българи, които споделят своя опит от пътешествията си по
света за участие в някои от най-трудните и интригуващи състезания по бягане.

ГРИГОР ВЪРБАНОВ бяга повече от 10 години. Има 29 официални маратона по света и
у нас. Участвал е в Берлин 2012, Ню Йорк 2014, Токио и Чикаго 2019. Освен тях, е
бягал на маратоните във Виена, Букурещ, Амстердам, Барселона, Стокхолм, Париж.
Участвал е в Ironman 70.3 в Пула, Хърватия, в Prudential Ride в Лондон и с приятели
е обикалял Северното крайбрежие на Шотландия с велосипеди по маршрута
Northcoast 500. Едно от трите му най-големи постижения е маратон (42 км) под 3:20
часа – в Токио през 2019 г.


Организира пътешествията със съпругата си, обикновено си оставят няколко дни
след състезанието, за да разгледат съответния град и държава. Отсядат в хотели,
хостели или апартаменти, понякога ползват кола под наем. Доскоро е използвал
стандартна застраховка „злополука“, а от тази година клубът, в който членува,
организира сключване на медицинска застраховка за спортисти за членовете.

Съветите на Григор:
– Ако искаш да усетиш атмосферата на този тип състезания, по-добре е първия
път да е сравнително голям и популярен маратон. През последните години
маратонът не е просто бягане, а градски празник. На големите и популярни
маратони това се вижда най-добре, атмосферата е много зареждаща;
– Ако планираш да съчетаеш участие в маратон с туризъм, по-добре планирай
така, че първо да е маратонът, а след това – останалата част от пътуването.
Иначе се натрупва много умора още преди да си застанал на старта;
– Ако пътуваш с приятели, е хубаво да погледнеш картата на трасето и да
знаеш къде и кога можеш да се видиш с тях – много е хубаво да видиш познат
човек сред тълпата;
– Големите маратони предвиждат и много по-дълго време на изчакване в
стартовата зона (в Ню Йорк трябвало да хване ферибот в 6 сутринта за старт в
11:00). Участниците си носят топли дрехи, които са готови да пожертват и
изхвърлят преди старта.

След състезание в Стокхолм. Източник: Личен архив на Григор Върбанов

ГЕОРГИ МАДЖАРОВ бяга от 25 години, най-често – градски маратони. Харесва си
град, който иска да посети, и се записва за маратона там. Намира места за отсядане
през Аirbnb. Обикновено си избира два града, които са го впечатлили с нещо и иска
да ги посети – единият с пролетен маратон, а другият – с есенен, и така си взема по
едноседмичен отпуск с посещаване на интересно място.

Казва, че когато става дума за чуждестранен градски маратон – човек би трябвало да
се подготви само за бягането, всичко друго е перфектно организирано.
Разбира се личната туристическа застраховка е важна, защото в състезателните
такси има включена застраховка, но тя важи само за самото събитие.
Анета Ралчева е редовно в челните места на ултрамаратоните у нас, но участва и в
редица международни състезания, като например 360 км в Швейцарските Алпи.
Казва, че при този вид участия посещава много места, които иначе няма специално
да отиде да види, или поне не така, накуп – 100 км за един ден, например. При
участието си в Swiss Peaks прекосили с Пирин Галов цяла Швейцария от изток на
запад. Винаги си организира с приятели посещение на съседни на съответното
състезание природни забележителности.
Това е един активен туризъм, който все повече ще се налага – смята Анета, особено
с оглед на това, че хората започват да ценят природата и се опитват да я опазят като
пътешестват, вместо да се возят.



МАЯ ПЕТРОВА навършва тази година 48. Започва да бяга редовно и да се състезава
преди около 8 години. Участвала е в състезания по планинско бягане на всякакви
дистанции в България и в чужбина.

За една от най-големите си победи счита
завършването на UTMB (Обиколката на Монблан) през 2016 г., само два дни след
изкачването на Монблан, както и пресичането на финалната линия на друготежко
състезание в Алпите – Лаваредо Ултра Трейл през 2016 г. Обикновено с други
бегачи от България си създават група във Фейсбук и там се комуникира
цялостната логистика. Отсядат на различни места – хотели, къмпинги на палатки
или в кемпери. Споделеното пътуване е честа практика.
Най-екстремното й преживяване е по време на състезанието в Италия Лаваредо
Ултра Трейл, през 2015 г. Подценила обстановката и кратка, но силна буря я
застигнала на 20-ина км преди финала. Изпаднала в хипотермия и се отказала да
продължи.

Мая Петрова на UTMB, Обиколката на Монблан. Източник: Личен архив


За първа помощ разчита на задължителния сет, който всеки участник в такива
събития носи в раницата си, и най-вече – на организаторите. Всяка година сключва
застраховка, покриваща рискове в цял свят, но за всяко състезание се интересува
дали няма допълнителни специфични изисквания.



ПИРИН ГАЛОВ бяга, откакто се помни, като последните десетина години най-голяма
тръпка му носят свръхдългите ултрамаратони. Те му дават възможност да бъде на
много нови места и да ги опознае в рамките на кратко време.
Swiss Peaks е едно от любимите му състезанищ – 360 км дължина и близо 27000
метра положителна денивелация, изкачване), където две поредни години се класира
на 13 място. Друг любим негов ултрамаратон е на Канарските острови –
Transgrancanaria, 260 км. При първото си участие там преди 3 години успява да стане
шести. Сам си организира пътуването – с кемпера, в който е и семейството му.

Пирин Галов след 2 безсънни нощи по време на Swiss Peaks: “На тази пейка легнах да спя и се наложи да надраскам на земята да не ме безпокоят, защото всеки турист или бегач, който мине, пита “Как си…”. Източник: Личен архив

Изкарват общо 3 седмици – няколко дни Пирин бяга по трасето, а близките му
живеят в кемпера на къмпинг, после две седмици се отдават на почивка в съсвем
диво място.
Най-екстремното му преживяване е по време на Swiss Peaks. На третата – четвъртата
нощ започват да му се привиждат невероятни неща, бълнува, изпадна в хипотермия.
Появяват се два вълка пред него и когато Пирин си мисли, че ще бъде изяден,
единият вълк проговаря на другия и му казва, че Пирин е много кльощав и няма
смисъл да го ядат. Малко след това, на един проход на 2800 м височина намера
убежище на военни – влиза и след два часа сън успява да се съвземе и да продължи
до финала. Без вълците.
Като състезател, Пирин обръща специално внимание на застраховките и винаги има
международна с много добри покрития.

Съветите на Пирин:
Хората да не надскачат много възможностите си. Ако си направил в България едно
състезание 50-60 км и решиш да отидеш в Алпите, на UTMB(171 км. обиколка на
Монблан), може да ти е малко трудно. Има много изкушаващи предложения, като
Айгер Ултра, Лаваредо и други, но за там трябва да имаш много добра физическа
подготовка, да можеш да оцеляваш в екстремни планински условия, които се
променят за минути.

Има леки планиски състезания, на които може да натрупаш опит, преди да се
впуснеш в по-големи предизвикателства и дистанции. Дори опитни бегачи често
избират по-къси дистанции, когато комбинират туризъм и събития. По този начин
оставят сили за допълнитенни обиколки в района на събитието и се избягват
потециални рискове след състезанието, причинени от по-голямо натоварване.


Онлайн туристическа застраховка на Borleron ви дава спокойствието, че дори да
продължите да поддържате върхово за вас натоварване, веднага след събитието и
това да доведе до негативен резултат, причинен от насложена преумора или друг
фактор, можете да разчитате на покритие и след събитието.